Не думите, а делата са важни и който има очи- вижда

Десетки дарени икони, кръстове и иконостаси на български светини. Ремонтирани и възстановени църкви, нов живот за потънали в забрава храмове- не само в Северозападна България. Дарения за ремонт на училища, Фондация за подкрепа на даровити деца на Природо-математическата гимназия в Монтана, в която е учил. Дарени средства и за гимназията в Троян, за карловското училище „Васил Левски“, за Общинската библиотека в Карлово, както и за Националния музей „Васил Левски“ в родния град на Апостола. И още, и още…

Достоен наследник на достойно загинали предци от Първата световна война, а от 2014 година- Почетен гражданин на Монтана. Всичко това е онкологът проф. д-р Иван Гаврилов, а мисията му е да спасява- и животи, и вяра…

Дни преди Възкресение Христово той отдели от времето си, за да разкаже за Радио ВИДИН кога и как започва благодетелската му дейност:

„Всичко започна спонтанно, аз съм възпитаван в християнските добродетели от моята прабаба- баба Лозана, родена в село Боровица. Спомням си разказите й за едно от най-красивите места в Белоградчишките скали- двата Борови камъка, за които легендата говори, че на единия имало манастир, на другия феодален замък… В детството ми тя разказваше как всяка неделя са ги водили на черква и у дома се поддържаше този дух… Вероятно загубата на моя прадядо е сплотила цялото семейство- да се обърнат и да имат упование единствено и само в собствените си сили и в Бог… Тези неща не са ми чужди…“– започва разказа си родолюбивият българин.

Проф. Гаврилов не обича да говори за това, което прави извън професията си, и дирята, която оставя, защото е убеден, че не думите, а делата са важни и който има очи- вижда… Смирено този свят човек казва:

„За мен Северозападна България е духовно място. Боли ме като видя рушащи се храмове- и до днес ме боли.“

Разказът продължава със стореното за старата черква в село Василовци, около която цялото село е съществувало; за малкото козарче Василчо, което случайно открива основите на тази черква, която датира от Втората българска държава; за общите усилия на всички в селото /което тогава се е казвало Породин/ да съградят храма си „Св. Георги“- първо дървен, по-късно, през 1824 година- каменен, за да не бъде изгорен; за новия храм, със същото име, който бе обновен през 2015 година със средства по Програмата за развитие на селските райони.

„Като деца сме си играли около старата черква, но никога не бях влизал в нея… Едва през 1999 година, на гости ми дойде писателят Николай Хайтов- царство му небесно… Той полюбопитства да види постройката и когато влязохме, останах изумен- всичко беше на прах- от времето и иманярите, само стените и свода стояха… Николай Хайтов ме погледна с неговите безкрайни сини очи и с укор, който никога няма да забравя, ми каза: „Как сте допуснали тази светиня да стигне дотук…“


Тогава именно проф. Гаврилов дава обет да вазстанови църквата. И го прави- с доброволен труд, в Троян е изработен иконостас, пак там са нарисувани и иконите, направен е и Владишкия трон и на 6 май 2001 година е осветен от Видинския митрополит Дометиан. Дори и природата беше благосклонна, спомня си професорът:

„Навсякъде в региона валеше пороен дъжд, само над Василовци не капна капка…“

След църквата във Василовци следва тази в родното село на майка му- Горна Ковачица- там пък, подбудите са съвсем лични.

„Историята е интересна. Църквата е строена от майстор Лило- построил над 70 храма, включително и този в Лопушанския манастир. Затворена е през 50-те години поради липса на свещеник. В един момент падна покрива върху олтара и спешно се наложи да се възстанови. Когато започнах да лакирам иконостаса, рисуван от баща и син от Дебърската школа, ми попадна първата икона, която е задължителна отдясно в царския ред- иконата на Исус Христос Пантократор. С голямо вълнение прочетох, че иконата е дарена от моя прадядо по майчина линия, с посланието „за духовно и телесно здраве на внуци, правнуци и за рода“… Така се запалих- опитвам се със собствени сили да помагам…“

Последното дарение е за църквите в Берковица и Монтана- икона на Христос Страдалец и на светите братя Кирил и Методий – в памет на местния писател и краевед Милан Миланов. Посланието е „Да се знае, че целия му живот е низ от страдания, но го е вдъхновявало перото…“

Съветът на проф. Гаврилов към младите хора:

„Да не се отчайват, защото отчаянието е поражение и води до всички злини, които могат да съпътстват човешкия род; да се образоват, защото образованието е сила; да бъдат патриоти, независимо от глобализацията на света, която не приемам… При срещите ми с младите хора виждам огъня в очите им, затова аз вярвам в тези хора, вярвам в младите, които са запазили традициите… И моля всички онези, които имат някакви постове, да не им пречат и да не ги отчайват… За щастие младите хора изобщо не знаят какво е война, но много добре трябва да знаят какво е България!“

Именно на младите хора е посветен и концерта-спектакъл „Това е България“ на ансамбъл „Българе“, който проф. Гаврилов, заедно с кмета на община Монтана Златко Живков, подаравят на своите съграждани на 23 май, когато ще бъде и заключителната част от събитията, посветени на 100-годишнината Математическата гимназия.

Източник