Персонализирани ваксини, молекулярни изследвания и нови терапевтични подходи бяха във фокуса на IV Национален конгрес по дермато-онкология в София
Как лекарите могат да определят кое лечение е най-подходящо за пациент с меланом? Защо една терапия дава добри резултати при едни пациенти, но не и при други? И докъде е стигнало разработването на персонализирани ваксини срещу рака на кожата?
Отговорите на тези въпроси бяха сред основните теми на IV Национален конгрес по дермато-онкология, организиран от Българската асоциация по дермато-онкология (БАДО) от 30 октомври до 1 ноември в София.
Форумът събра 70 водещи български специалисти и международни експерти от Германия, Италия, Полша и Израел, които представиха нови научни данни и обсъдиха възможностите за по-прецизна диагностика и лечение на меланома и другите злокачествени кожни тумори.
Доц. Ива Гаврилова от Амбулатория „Д-р Гаврилови Онкоконсулт“, секретар на БАДО и главен координатор на Европейския меланомен регистър (EUMelaReg) за България взе активно участие във форума с поредица от презентации. Силен интерес предизвика представянето на диагностичния и хирургичния опит при неоадювантната терапия на меланома – подход, при който лечението се провежда преди операцията, както и клиничен случай на имуноиндуцирана кожна саркоидоза, която може да имитира метастатично заболяване и да затрудни диагностиката. Сред останалите теми в нейните презентации бяха адювантната терапия с cemiplimab при пациенти с кожен плоскоклетъчен карцином с висок риск от рецидив след операция и лъчетерапия, както и лечението на метастатичен Меркел-клетъчен карцином. Доц. Гаврилова беше и модератор на няколко научни дискусии, посветени на съвременните терапевтични възможности при меланом.
Молекулярните изследвания помагат за избора на лечение
Един от водещите международни лектори, проф. Дирк Шадендорф от Германия, представи най-новите научни данни за прогностичните и предиктивните биомаркери при меланом. Това са характеристики на тумора, които могат да помогнат на лекарите да оценят вероятното развитие на заболяването и шансовете за успех на определена терапия.
Част от тези изследвания вече се прилагат в клиничната практика. Например установяването на мутацията BRAF V600 е важно при преценката дали пациентът може да се възползва от конкретни таргетни лекарства.
Разработването на нови биомаркери има за цел да подобри прогнозата за ефекта от имунотерапията и оценката на риска от рецидив.
Проф. Даниела Масси от Италия представи как изследването на туморната тъкан след предоперативно лечение позволява да се оцени постигнатият ефект и подпомага решенията за последваща терапия.
Имунотерапията – напредък и предизвикателства
Имунотерапията съществено промени лечението на напреднал меланом, като подпомага имунната система да атакува раковите клетки. Въпреки постигнатия напредък обаче не всички пациенти се повлияват еднакво.
На конгреса д-р Нетанел Ашер от Израел разгледа възможностите за лечение при резистентност към имунотерапия. Проф. Пьотр Рутковски и проф. Анна Чарнецка от Полша поставиха акцент върху индивидуалния избор на терапия при пациенти с BRAF мутация.
Особено внимание беше отделено и на безопасността при прилагането на новите терапевтични подходи. Проф. Марио Мандала от Италия представи редките, но потенциално сериозни нежелани реакции от имунотерапията и значението на ранното им разпознаване.
Друг важен акцент бяха данните от реалната клинична практика. Проф. Майкъл Вайхентал от Германия, изпълнителен директор на Европейския меланомен регистър (EUMelaReg), представи актуални международни изследователски проекти, включително с българско участие. Те проучват как възрастта, придружаващите заболявания и общото състояние на пациента влияят върху избора и резултатите от лечението.
Персонализираните ваксини срещу меланом – обещаващи научни резултати
Една от най-значимите новости, обсъдени на конгреса, беше разработването на персонализирани РНК ваксини срещу меланом.
Доц. Ива Гаврилова обърна внимание на новите данни, представени на Европейския конгрес по медицинска онкология ESMO 2026 в Мадрид.
За разлика от профилактичните ваксини, терапевтичните ваксини срещу меланом се разработват за пациенти с вече поставена диагноза. Тяхната цел е да подпомогнат имунната система да разпознава и атакува по-ефективно туморните клетки. Представените резултати от клинично проучване показват 42% намаление на риска от рецидив или смърт при добавяне на индивидуализирана РНК ваксина към имунотерапия с pembrolizumab.
Според доц. Гаврилова тези данни са важна стъпка в развитието на персонализираната онкология.
Ранното откриване на кожните тумори остава решаващо
Наред с новите терапевтични възможности, участниците обсъдиха приложението на изкуствения интелект и съвременните технологии за диагностика и проследяване на кожните образувания, както и лечението на редки кожни тумори и психологическите трудности пред пациентите.
Въпреки значителния напредък на медицината, ранното откриване на меланома и другите злокачествени кожни тумори продължава да бъде от ключово значение за успешното лечение.
Научните постижения, представени на конгреса, показват колко важно е съчетаването на съвременни диагностични методи, молекулярни изследвания и индивидуален подход към всеки пациент.
За екипа на Амбулатория „Д-р Гаврилови Онкоконсулт“ участието в професионалния обмен и международните научни инициативи е важна част от стремежа към информирана, прецизна и отговорна грижа за пациентите с кожни тумори.